вторник, 29 ноември 2011 г.

Анализ

на

Проект за Закон за детето

Проектът е предложен от Министерство на труда и

социалните грижи

Ноември 2011 г.

От адв. д-р Виктор Костов

и Екип на „Свобода за всеки – адвокати”

editor@center-religiousfreedom.com

До всички:

Настоящият документ се състои от две неразделни части. Общ коментар от около две

страници - дава обобщеното ни отношение към проекта за Закон за детето; Подробен

коментар - представлява таблица на седемнадесет страници, в които са коментирани и

критикувани редица от разпоредбите в проекта. Анализът е предназначен за публично

разпространение. Авторските права и включването на препратки при цитиране следва да

се зачитат.

Общ коментар:

Проектът за Закон за детето има съществени и крайни недостатъци, които го правят

негоден като сбор от правни норми, уреждащи обществени отношения в полза на всички.

Под предлог за защита на правата на детето, обсъжданият проект за закон отнема

родителските права на родителите в полза на държавата. Добре звучащата фраза „права

на детето” в тази законопроект на практика прикрива стремеж към нов социален

експеримент, социално инженерство от най-опасен тип – насочен към разрушаването на

семейството и връзката родители – деца.

В проекта се цитират директиви на международни организации за защита на „правата на

детето”, които обаче са в разрез с редица международни документи, по които България е

страна и които защитават правото на родителите над възпитанието, отглеждането и

образованието на техните деца: Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 26, ал. 3;

Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

Протокол 1, чл. 2; Международния пакт за гражданските и политически права, чл.18, ал. 4

и др.

Ако този проект стане закон, българското семейство, ще бъде върнато в годините на

мрачния комунистически тоталитаризъм, в който децата не принадлежат на своите

родители, а на социалистическата държава, но при новите политически и обществени

условия. Характерът на законопроекта може да бъде определен като демагогски и

заблуждаващ. Тъй като правата, които се отнемат от родителите и привидно се дават на

детето, не могат да бъдат упражнявани в повечето случаи самостоятелно от последното, то

някой трябва да встъпи в тази роля, отнета от родителите. Това, естествено е държавната

бюрокрация.

Проектът въвежда „свободи” и „права”, напълно неадекватни и неподходящи за едно

дете, например право на защита от „дискриминация на основа сексуална ориентация”,

„право на събиране и разпространяване на информация”, право на сдружаване.

Някои разпоредби в защита на тези „права” звучат открито в стила на нацистката и

комунистическата държава по отношение на тяхната политика към децата: образованието

е задължително от 5 до 16 години. Предвижда се държавна протекция на „всяко дете”

от въвличане в „религиозни дейности”, което на дело означава, че държавата може да се

намеси във всеки случай, в който родителите обучават, възпитават и отглеждат

собствените си деца съгласно своите религиозни възгледи. При неизпълнение на

наложените от държавата ограничения на свободата на вярата и съвестта на родителите и

децата им санкцията е огромна глоба (чл. 23, ал. 3 във връзка с чл. 221, ал. 10). Термините,

употребени в проекта, са достатъчно неясни и мъгляви, за да допуснат отнемането на

родителски права поради религиозните убеждения на родителите.

Родителите са третирани като тези, които само „полагат грижи” за детето, докато умът и

ценностите му се формират от държавата (чл. 34). На родителите е изведено задължението

да „подкрепят” „свободното” формиране на убеждения на децата. Колко „свободно” са

формирани тези убеждения личи от другите разпоредби на проекта. Убежденията на

децата ще бъдат наложените от държавната пропаганда в училищата, които са

задължителни. Родителите са лишени от правото и възможността да формират характера,

морала и убежденията на собствените си деца. Чл. 210, ал. 3 въвежда процесуално

недопустимия институт на анонимни сигнали и жалби при „насилие” над дете, като

„насилие” включва всяко причиняване на болка, или „психическо” или „друго” насилие –

нововъведени категории, противоречащи на основни принципи в правото и

законотворчеството.

Въвеждат се морално и психически вредни за децата практики като сексуално

образование за деца от предучилищна възраст. Държавата ще подкрепя „организациите с

нестопанска цел, работещи в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и

семейното планиране, и си сътрудничат с тях при обучението на децата и учениците,

както и при изпълнение на информационни кампании в тази област.” Подобна политика

излага невръстните деца, далеч от родителски контрол в класните стаи, на хомосексуална

пропаганда и неприлични и неподходящи за деца материали, промоцирани от радикални

феминистки и други организации за сексуална пропаганда.

Критикувания проект за закон е изтъкан от неадекватна житейска и правна логика. При

формиране на „най-добрия интерес на детето” законът предвижда вземане предвид

желанията и чувствата на детето - критерий, който е неразумен, необмислен и

противоречи на всеки здрав разум и традиция в отглеждането на деца.

В редица текстове на законопроекта логиката и правото са до такава степен

преформулирани, че спокойно можем да говорим за правен и житейски абсурд.

Важен недостатък на проекта за Закон на детето е неговата дължина, хаотичност и

излишно преуреждане на вече уредени отношения в съществуващото законодателство, а

именно в Семейния кодекс, Закон за закрила на детето, Закон за защита от домашно

насилие, Закон за народната просвета, Закон за здравното осигуряване. Проектът

предвижда въвежднето на нови бюрократични звена, които ще бъдат издържани от

българския данъкоплатец.

Изводът е, че този проект следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като недостатъците му

са толкова много и толкова съществени, че поправката му е на практика невъзможна.

На второ място, такъв закон за детето не е нужен. Този проект просто наново урежда

вече уредени отношения, и в този смисъл е излишен и усложнява и без друго сложната

правна система в страната. Следва материята за детето да престане да бъде уреждана, след

като вече има достатъчно механизми за защита в други закони.

Морален дълг е на всеки родител, който милее за децата си, както и на всеки човек, който

е срещу радикалните социални експерименти, в ущърб на правата на хората и утвърдените

ценности, да се противопостави на превръщането на проекта за Закон за детето в

реално действащо законодателство.

Адв. д-р Виктор Костов

Екип „Свобода за всеки – адвокати”

Ноември, 2011